Ден втори. Вече свикнах с миризмата на "новото вкъщи". Някой беше казал, че 4 стени не правят дом, идея си няма колко е прав. Процедурата е същата кафе и приказки. От тук ще видим "старият" център, с всички пикаещи забележителности, с главната им улица, с Grand Place. 
 Избираме си кратък, но съществен маршрут. Имаме списък с адреси на всичко, което искаме да видим и навигация, която да ни напътства, носим и една карта, но тя е по-скоро за украса, за да си личи, че не сме техни. 
 Слизаме на Garе Centale, дори не знам дали така се изписва, но честно казано вече толкова съм намразила този град от всичко случило се, че и негативизма, с който тръгнах, че хич не ми пука. 
 Това изглежда най-близката спирка до нашите цели. Тръгваме и сме гладни, отбиваме се в магазин от известна марка, която фалира в България и взимаме по един кроасан за изпът. 
 Първата ни спирка е заветният площад Grand Place, Grote Markt и както там по друг начин му казват. Място с красиви стари сгради, от едната страна те гледа кметството, от другата музея на Брюксел, от третата разни заведения с цели като за Рокфелер, а от последната магазини на един от най-изестните марки шоколад. Красиво е, ама не си е нашето. Все пак си обещаваме да не тръгваме предубедени, може  и да ни хареса. 
 Загубихме се, в центъра на Брюксел, сърцето на сърцето на Европа се загубихме, снимахме се до нещо, което изглеждаше красиво и без табелка, в последствие се оказа паметник, страшни сме. 
 Тръгваме по тяхната "Витошка", влизаме в магазините им и не намираме нищо нормално. Не просто хубаво, а нормално. Всичко е в леопардови щампи, златисто, сребристо, раета, паети и прочие. Дрехи се въргалят по пода, настъпват се, кошмарна работа. Не, че ще пазаруваме, просто разглждаме в случай, че не ни върнат багажа. 
 Намерихме и пикаещото момченце и момиченцето, само кучето остана, ама хайде няма нужда. Какъв е тоя туризъм, какви са тези забележителности не мога да разбера, но са им гордост. 
 Както навсякъде и тук има хиляди легенди защо и какво символизират тези пикаещи неща. За момченцето има няколко легенди, бих могла да ви ги разкажа, но смятам, че всеки може да бръкне в дебрите на интернет и да ги намери сам. Момиченцето се смята, че е направено, за да покаже равенството между половете, то е заключено зад решетки и трудно би могло да се снима.
 Навръщане намерихме място, на което правят белгийски гофрети, всеки, навсякъде ги яде. Истината е, че ги комбинирахме с топъл шоколад, който беше по-скоро мляко с какао. Самите гофрети бяха безумно сладки, а ние си ги взехме просто със сметана и ягоди .. и все пак, много са сладки !! 
 Удоволствието да се разходим и хапнем техните гофрети ни струваше скромните 5 евро, което не е кой знае колко за техният стандарт. Щом има човешки труд си плащаш доволно. Така например вечерята в ресторант може да ти излезе скромните 60 евро на човек. Май само в България е едно и също дали ще ядеш навън или вкъщи.
 След толкова обиколни отидохме да видим прословутият Royal Place, нищо особено. Площад като жълтите павета. 
 В 18 часа тук вече е тъмно и студено, пък и в центъра на Брюксел духа много, за това си събираме парцалите и отиваме да си сипем чаша вино на топло "вкъщи". 
 Не осъзнаваме каква хубава страна и колко мек народ сме ние, но за това по-натам.  Поздрави от студен Брюксел и до скоро :)