Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2015 11:00 - Разочарование ли ?? Не, просто действителност ..
Автор: sundries Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1579 Коментари: 2 Гласове:
4



  Аз съм млад човек, в България. Това изречение, колкото обичайно, толкова и тъжно звучи спрямо реалността, в която се намираме. Та, да си млад е прекрасно, животът е пред теб, света е в ръцете ти, имаш достатъчно време, но .. Тук идва голямото НО .. все пак говорим за младите хора в България. 
  Като млад човек тук аз следвам себе си, мечтите си като едновременно с това изграждам човека в себе си и попълвам празните полета в CV-то си. До тук всичко е прекрасно, освен ако изключим факта, че живее на тези географски координати.
  Възмутена съм. Защо ли ? Защото живея в държава, в която съм проблем. Аз и всички млади хора, проблем сме, защото искаме промяна, защото не всички от нас се поддават на играта на кукли на конци. Проблем сме, защото не мълчим. Смятам, че достатъчно дълго мълчах. Мълчах за това, че държавата ме пренебрегва, за това, че ме гони от родината ми, мълчах, че се подиграват с нас българите, за сметка на определени малцинствени групи.
  Не ме разбирайте погрешно, не съм расист. Родителите ми са ме възпитали така, че да уважавам еднокво всички, но ми е леко обидно. Нали помните поговорката "Който не работи, не трябва да яде.", е добре аз работя, майка ми работи, но ние общо изхранваме 10 човека от онези малцинствени групи, които не работят. Тези групи освен липсата на работа, се чудят какво и как да направят, защото нашите пари не им стигат, ограбиха баба ми, заплашваха брат ми и аз им давам пари за това .. Защо ?? Разбирам, че трябва да се подпомагат бедните и социално слабите, но съгласете се, че така както аз съм се заела да уча, така както аз си търся работа същото могат да правят и те. Какво нима на нас българите не ни се иска да седим по цял ден, да си пием кафето и да не правим нищо ?? Напротив, но ако ние спрем да работим кой ще им плаща ??
  Обидно ми е, защото те в един хубав момент живеят по-добре от мен и аз се оказвам под социалният минимум за моя собствена сметка, само, че на мен никой не ми дава помощи, мен не ме защитават неправителствени организации, зад мен не стой Хелзинският комитет. Зад мен стоя, аз и семейството ми, а срещу мен държавата. Някой правилно беше казал "Обичам родината, мразя държавата." и аз така, макар, че тук е моята история, моите близки, моите приятели, моето семейство и корени. Ама кой ти ги гледа тези неща в днешно време. Знаете ли, че мен както и една голяма част от младите хора тук ги държи това. Защото утре аз ще си потърся работа някъде и ще ми кажат съжаляваме, обаче не сте одобрена, но ще дойде госпожата ромка, защото тя е малцинство и за нея има данъчни облекчения. Да, евала за това, че поне е решила да работи и да си издържа децата сама, както и още около 5 нейни събратя, но какво става с нас, господа депутати ? Аз уча, търся, копая, за да съм един голям проблем на държавата си, за да им тежат тия 100 лева на месец, които ми дават и с които се предполага, че ще живея. Ще и тежи семейството ми, че осъждаме онзи, които ограби моята баба инвалид (Бог да я прости), тежи и брат ми, който искаха да бият брат ми. Но да ви кажа, не е виновен тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава. Сами сме си ги научили така, сами сме им го позволили и те ни се качват на главата. И седнали разби министри да ми обясняват, че след 20 години щяло да има неквалифицирана работна ръка и недостиг на квалифицирана, ами да направите нещо а ? Аз сама си събирам парите за таксата в университета с тия 100 лева месечно, а защо те, които получават къде, къде повече от мен не искат да отидат да учат, защо тях не ги принудите така както нас, защото като се замислите, за да живее един българин нормално е нужно образование и това си е чиста проба принуда. Ама какво разбирам и аз поредното 20 годишно хлапе, поредният млад, които е на ръба на силите си, за да остане тук. А да ви кажа, не искам да си тръгвам, не искам и не се чувствам национален предател, защото сега отговарям за себе си, но някой ден аз ще имам семейство и тогава ще отговарям за децата си. Децата, които ще се хранят според религията си, ще учат турски като майчин език, ще бъдат бити, за да им се вземат парите за училище, майка ми ще бъде ограбвана, а съпругът ми ще се чуди, кой по-напред да защити. Е няма да стане. Живейте си, учете си ги така, но нека господата министри да не лицемерничат, колко силно притеснени са, защото докато те все още се правят на силно заинтересовани излита поредният полет за някъде по света пълен с млади българи, които са проблем и тежест за държавата си. Нещо, което ще се случва все по-често.
  Защото утре ще си тръгна аз, ще изведа семейството си и ще искам да живея, ако не като европеец, то поне като човек .. и тогава не искам да знам какво ще стане, защото българите ставаме все по-бързо малцинство в собствената си държава, господа политици. Бъдете щастливи, а аз ще проверя скорошните полети, защото моята родина не е моята държава, вместо майка, тя не е нищо повече от мащеха. Място с красиви пейзажи на морски брегове и красиви планини, но мястото, на което си нежелан, нито ти, нито семейството ти, нито децата ти. Място без бъдеще, място без условия, място без народ ..  



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. flashflipper - Докато вземаме мерки само да гов...
30.07.2015 20:19
Докато вземаме мерки само да говорим, политиците не ги интересува, да си говорим на тоя дето духа, ако решим нещо да направим изсипват целия си запас върху нас...
за да се върнем пак към говоренето.
цитирай
2. sundries - Реално сами сме си виновни за това ...
05.08.2015 09:51
Реално сами сме си виновни за това дередже, една птичка пролет не прави ..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sundries
Категория: Лични дневници
Прочетен: 33537
Постинги: 14
Коментари: 2
Гласове: 20
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031