След две години отсъствие отново съм тук (ама колко заплашително звучи само). За две години не съм пораснала много ( за мое съжаление) или пък може би съм, не знам оставям това на Вас да прецените.
   Така вече съм студентка, това май го знаете и все пак съм студентка и то за мое най-голямо очудване отлична. Чак ми е странно след като последният път, в който завърших срока с шестица беше преди точно .. 10 години. Та, така, все още имам книжка, но нямам мръсната ми мила Корсичка, но имам една красива черна Хондичка, която се надявам да ми служи също толкова вярно, колкото и зелената барачка, въпреки, че на четвъртият ден след взимането й стана жертва на чуждата глупост. Както и да е, за неграмотността на хората, купените книжки и нехайството по-нататък.
  Другото ново покрай мен е факта, че работя, звучи много скучно, а пък и поне в моите очи изглеждам вече доста по-голяма ( само аз се чувствам така и за съжаление факта, че вече май имам бръчки). Та, работя в международна компания като експерт маркетинг и стратегии (ама колко професионално звучи, че и сериозна да му се не знае). Добре, работя си аз тихо и спокойно с лудите ми, щури колеги и всичко е наред до момента, в който не ни казват "Ще се местите". Ама как така ще се местим, къде ще ходим, а извинявам се офиса на пъпа на София ми е изключително удобен, пък и всичко ти е на близо, КЪДЕ ЩЕ СЕ МЕСТИМ ?? 
  Е, преместихме се, в края на София на пътя за Пазарджик, (не) идеално. Освен липсата на храна, място за разходки и отдалечеността на всичко май в повече ни дойдоха условията: 
- С пола поне веднъж седмично.
- Забрана за къси ръкави, освен, ако не са ризи с къс ръкав.
- Високи токчета до 4 сантиметра.
- Ограничения, Ограничения и пак Ограничения. 
И като, че ли това не ни стигаше, че и се озовахме в Openspace пространство на работа, където температурата е 14 градуса, а асансьорите засядат почти всеки път, когато се качиш в тях. След втората седмица работа тук се замислих дали не участвам в някакъв сървайвър или просто се сблъсквам с абсурда в България. Е, оказа се, че трябва да свикна. Още не мога да повярвам, че ме изтеглиха за носа от уютният ни хубав офис, в центъра, за да озовем извън София, на студа. Малко ми е странно как ме гледат хората, когато влизам в огромната сграда и започвам да се обличам, е, ако ме видите не се чудете, във въпросната сграда е 14 градуса. 
   Защо всъщност ви обяснявам за всичко това като това са си моите неволи, както и кашоните, които се разпадаха в ръцете ми, както и засядането в панорамният асансьор (където всички те виждат), както и факта, че роклята ми се вдигна пред 200 човека на корпоративно събитие (мамка му на тоя вятър). Тааааа .. спирам с глупостите си до тук. 
  Ако все някой прояви желание може и да разкажа историите, които ме карат да се изчервявам. 
  Оставям на Вас да прецените, колко точно съм пораснала за 2 години отсъствие. Обещавам да не изчезвам, обещавам да се смеете на глупостите на една 20 годишна дивачка. Обещавам да не изчезвам, обещавам .. абе какво съм седнала да обещавам, оххх .. 
  Желая Ви весело лято, за тези, които имат отпуска - приятна почивка, а за другите спокойна работа. 
  Оплезвам Ви се и отивам да си взема колата, да си купя ром и да се отдам на едно- две Мохитота (надявам се все пак утре да не ме боли глава много), на една голяма купа Панцанела (дано не съм му объркала името, за да ръчнете нета и да видите рецептата за най-вкусното и вързо нещо на света).
  Обещавам скоро да ви покажа как се стига до Белград и обратно за тези, които не са ходили и ще кача снимки, за да напомня на останалите един красив и МНОГО горещ град. До скороооооооо
                                      Ваша Дивачка  :)))