Мрачен, дъждовен следобед.
 Брюксел, Белгия.
 Тази сутрин прочетох една статия, която ме накара да се замисля. Става въпрос за ето този случай: http://www.radioenergy.bg/article/mani-gi-be-selyanduri-prosti-baiganuovtsi-veche-vyobsche-ne-mi-se-idva-v-bylgariya .
 Аз не съм от хората отишли на 2000 километра, за да чистя. Аз не съм от хората, които смятат България за кочина. Аз не я обичам от своите 2000 километра. Тогава много от вас ще попитат какво правя в Белгия. Ами всъщност тук съм на стаж, тук съм, защото някой ми го наложи. Тук съм и страдам за родината си повече, отколкото мога да опиша.
 Казаното от въпросните момичета ме засегна .. защо ли ? Защото българите не са селяндури, защото българите не живеят в кочина, защото българите са прекрасен народ, чиито качества забравяме след паспортният контрол на терминала. 
 Родена съм, израстнала съм и искам да се развивам в България, не казвам София, защото не вярвам, че градът има значение. Аз съм от поколението българи, които сега излизат от университета. Преди 4 години вярвах, че запада е моето място, там, където бих изградила живота си, но истината е, че не е така. 
 Българинът е от породата хора, която приема всеки за приятел, онази порода, която може да са много зле, но ще подадат ръка. Българина се усмихва винаги, когато може. Българинът обича живота, обича същността му, оценява го. Като всяка нация имаме своите минуси, но ние сме нация, която е дала много на света, продължава да дава и учи другите народи на много неща. 
 Аз съм от онези българи, които сега градят бъдещето си, сега мечтаят, а утре ще обиждате, че нищо не става от нас. Знаете ли коя е най-голямата грешка на българина ? Не оценява себе си, успехите си, страната си, децата си, мечтите си. На запад никога няма да видите средностатистически чужденец, който ще ходи навесил нос, както ходи българина. Те ще ходят с високо вдигната глава, ще те гледат надменно независимо дали си техен или не, за тях фактът, че са успели да изхвърлят сами боклукът си е постижение, за което си помпат самочувствието, ами ние ?? Ние дори при най-големите си успехи скланяме глави .. защо ? С какво са повече те от нас ? 
 Броя дните си докато се прибера, броя часовете си, знам какво ще взема от тук за България и какво никога, абсолютно никога не бих искала да отнасям. Западняците са студени хора, те биха те оставили гладен, в съвсем непознат град без дори да ти обърнат внимание да те опътят. Колко българи сте видяли, които ще подминат, няма да помогнат и прочие .. колко ? Българинът намира време да чете, да се смее, да обича. Българинът ще намери начин да отиде на море, да изпие кафето си спокойно, да се разходи. Българинът ще се напие и ще слуша музика, ще се вслуша в сърцето си, ще помечтае. Западните хора не са така .. за мен тези хора не са щастливи по начина, по който ние разбираме щастието. Тук децата от 4 годишни ходят сами в градският транспорт това самостоятелност ли е или самотно детство ? Забързани те бутат, без да се извинят, сякаш животът им е в офиса, а не вкъщи. Времето им минава между мейла и телефона, а семействата се събират само вкъщи пред рутера за интернета. 
 Сигурно ще кажете, че преувеличавам, може би сте прави, може би и те намират своето щастие в цялото това ежедневие, но това не е нашето българско щастие. Не искам да нося в България тяхната студенина. 
 Не просто "Не искам да се връщам в България", аз умирам да се прибера. Положението в България не е розово, но камъкът си тежи на мястото, на онова място, на което е поставен и както казва мои познат "Камъкът не бива да позволява на водата да го отнася". 
 Българи обичайте се, защото ние сме невероятни, истински и прекрасни макар всички, което пречупвам духа ни. Още малко, родино моя ..